Д-р Владимир Наков и втората Източноевропейска конференция за психично здраве

Д-р Наков, взехте участие във втората Източноевропейска конференция за психично здраве, която се състоя в Сибиу, Румъния, между 27 и 30 септември тази година. Бихте ли ни запознали с темата, върху която говорихте?

Основните теми, които представих, бяха две – едната, свързана с проучване по темата за професионалното прегаряне /бърнаут/ с колеги от ВМА, която беше представена пред млади колеги под формата на уъркшоп, а втората – по отношение на сегашното състояние на системите за психиатрична помощ в три държави от Югоизточна Европа – България, Румъния и Албания. Въпреки някои различия ние сме доста близки като история и развитие на тези системи. Както знаете, България е на последно място в ЕС по отношение на брой психиатри на 100 000 души. Това предстои да се промени и ние да се придвижим напред, ако Албания влезе в ЕС.

Какви заключения могат да се изведат за тенденциите в Източна Европа, що се касае до психично здраве?

Психичното здраве в нашия регион продължава да няма приоритет, да не се инвестират средства в качествени услуги, да не се търсят нови модели на обслужване. Както в България, и в другите страни парите за психично здраве са малко. Не бива да се забравя, че предстоят и нови проблеми, за които ние дори не се готвим. Демографски се очаква популацията на „възрастните възрастни” – хората над 80 г, да се удвои през 2030 г. Това е специфична група с множество нужди от услуги и от повишено внимание.

Къде се намира България спрямо останалите страни от Източна Европа?

Спокойно може да се каже, че сме на последно място. На един форум в Брюксел представител на Португалия се оплакваше, че парите за превенция там са само 3% от бюджета за здравеопазване. Както и при нас, в другите страни също има натиск от болничната система за повече средства. В България тези 3% дори не се отделят за цялата система за психиатрични грижи. Изводите оставям на вас.

Каква е актуалната информация за тенденциите в суицидността в България?

През последните години отчитаме устойчиво намаляване на броя на опитите и на самоубийствата на 100 000 души население. В момента влизаме в групата страни със суицидност под 10/100 000. Очакваме скоро да публикуваме резултатите от приключилия проект по Норвежкия финансов механизъм, който допълнително ще даде нови насоки в превенцията на самоубийствата в България.

СЗО предвиждаше до 2030 г. депресията да стане заболяване номер едно по инвалидизация след сърдечносъдовите заболявания в световен мащаб. Това обаче се случи още през април на миналата 2017 г. Какъв е ефектът на тази „пандемия“ в България?

Ефектът е пряко свързан със загубени години трудоспособност, нарушение на качеството на живот, увеличение на коморбидностите – алкохол, тютюнопушене, хазарт, наркотици. В същото време не само няма превантивна политика, но и нито един антидепресант, дори и най-евтиният, не се покрива от НЗОК на 100%. Не говорим за психотерапия или психосоциални интервенции, служби в общността и т.н.

В какво се изразяват в момента държавните политики в борбата срещу психичните разстройства у нас?

В опит за изготвяне на документи, които да посочат посоката за промяна. За съжаление, има голяма съпротива сред психиатричната гилдия да не се променя нищо. Включително Българската психиатрична асоциация излъга МЗ, че ще направи собствен анализ на системата за психиатрични грижи. Това така и не се случи, което прекрасно обслужва интересите на психиатричната гилдия.

Ще Ви бъда благодарна за всяка актуална информация, с която разполагате, относно най-разпространените разстройства у нас.

Очакваме до края на 2018 г. да обработим получените резултати от проведеното епидемиологично проучване в България.

В следващия материал ще ви представим някои част от данните, представени от д-р Наков по време на конференцията в Сибиу.

Конференция „Живот с Обсесивно-компулсивно разстройство“

3 години по-късно: втора вълна на проучване на нагласите спрямо психичното здраве в България.

Регистрирана разпознаваемост, декларативна толерантност и обществена значимост на проблемите на психичното здраве, но и повече консервативност. Това отчита нова втора вълна на експериментално изследване на „Кожа“,

Кожа с “Човек на годината” на БХК

"Човек на годината" 2022 беше присъдена на добролците, активистите и организациите, подкрепили засегнатите от войната в Украйна. "Кожа" получи това признание за психичноздравната помощ, която предостави онлайн още в първите часове на бомбардировките, а по-късно и на терен в София.

Съветът на Европа: България се нуждае от радикални промени в психичноздравната грижа

Заключението е, че България изостава с десетилетия от очакванията за модерно държавно осигуряване на грижи за психичното здраве, продължава да демонстрира незачитане на психичното здраве на своите граждани, а подходът към цялостния проблем на психичното здраве и институционалните социални грижи в България следва радикално да се промени.

“Кожа” кани депутати на обучително посещение в Брюксел

Посещението ще се проведе межди 14 и 16 ноемрви 2022. Неговата основна част е организирана около двудневна среща ( 15 и 16 ноември) с екипа на белгийското федерално правителство, отговарящ за реформата. В допълнение към тази инициатива, на 14 ноември ще се проведе конференция, организирана под егидата на Чешката република (в момента държаща председателство на Съвета на ЕС), както и посещение на местни служби за оказване на психичноздравна подкрепа.

Въпросът за развода. За деца и родители.

“Въпросът за развода. За деца и родители” е втората книжка от поредицата “Въпросът за…”, следваща “Въпросът за смъртта. За деца и родители”. “Въпросът за развода” дава някои идеи за начина, по който бихме могли да разговаряме с децата, когато родителите им вземат решение да се разделят и да заживеят отделно. Тя е замислена за деца от 4 до 10-годишна възраст и техните родители, но е подходяща за всеки, който има нужда от подкрепа при разговор в темата за раздялата на мама и татко.