Световните тенденции в сферата на психичното здраве са обезпокоителни и ние не оставаме встрани от тях. През април на 2017 г. депресията стана заболяване номер едно по инвалидизация според статистика на Световната здравна организация (СЗО), която предвиждаше това да се случи едва през 2030г.
В България на 100 000 души има:
- 1690.5 болни под наблюдение на психиатричните заведения
- 15.9 самоубийства
- 7,29 психиатри
У нас липсва последователна и целенасочена статистика, касаеща психичното здраве, липсват политики и стратегии за дългосрочно и устойчиво развитие на психично-здравата грижа, условията в българските психиатрии са нечовешки и унизителни (констатирано в доклад на Комисията срещу изтезанията към Съвета на Европа), темата не се разглежда в училищата, липсват програми за превенция, здравната каса покрива малко и ограничени медикаменти и не покрива психотерапия или консултация с психолог или психотерапевт, стигмата върху психичното здраве е всеобхватна и се разпростира дори сред лекарите.
Средната месечна заплата на психично-здравните специалисти е:
- психиатър – 900 лева
- медицинските сестри взимат по около – 500 лева
- здравен работник, специалист по рехабилитация – 630 лева
Стигматизацията у нас е поголовна и разпространена дори сред лекарите, казва проф. д-р Дроздстой Стоянов, старши съветник по психиатричните въпроси в Министерството на здравеопазването, пред репортерите на Агенция Франс Прес в репортаж от 28 авгурст 2018г. Стигмата върху психичното здраве създава непреодолима бариера за решаване на елементарни проблеми, води до дезинформация и пренасочва към алтернативно, но съмнително, лечение на соматичните симптоми на същото това влошено психично здраве.
Скорошно проучване* показа, че:
- 63% от българите вярват и в съществуването на хора със свръхестествени способности
- 53% от българите смятат, че има хора, които могат да лекуват със свръхестествени способности.
- 45% от българите вярват в магии.
В България през 2016 г. броят на болните под наблюдение на психиатричните заведения е бил 120 055 или 1690.5 на 100 000 души. Това число не включва:
- хората, които подлежат на диагностициране, но не са потърсили помощ;
- тези, които са потърсили помощ от свободно практикуващ психотерапевт;
- тези, потърсили помощ в лицето на алтернативна медицина, окултни и спиритуални практики.
Общият брой на лекарите психиатри в България към 31.12.2016 г. е 518. Това е 7,29 на 100 000 души. За сравнение, броят на психиатрите на 100 000 в Швейцария е 30, във Финландия 26. Броя на държавните психиатрични заведения у нас е 12 за цялата страна. Отделно от тях има 12 центъра за психично здраве
Самоубийства
- През последните 45 години броят на самоубийствата се е увеличил с 60% в световен мащаб.
- Самоубийството сега е сред трите водещи причини за смърт сред лицата на възраст 15-44 години (мъже и жени).
- Въпреки че честотата на самоубийствата традиционно е най-висока сред възрастните мъже, процентът сред младите хора се увеличава до такава степен, че сега те са в най-високият риск в една трета от всички страни.
- Влошеното психичното здраве (особено депресията и злоупотребата с вещества) е свързано с повече от 90% от всички случаи на самоубийство.
Данните, предоставени от Световната Здравна Организация за 2016г. сочат 13.1 успешни самоубийства на 100 000 за България и 10.5 в световен мащаб. По данни на Евростат за 2015г. броят на самоубийствата у нас на 100 000 е 9. Актуалните цифри от различни организации обаче варират между 10 и 18 за България. Според проучване на The world population review, от 177 държави България е на 29 място по брой самоубийства на 100 000 с 15. 9. За ориентир, в Румъния тази цифра е 11,7 (55-то място), В Гърция 4,3 (147-мо място), Албания 4,3 (148), Турция – 8,7 (84-то място).
В данните, предоставени от НСИ, като посочена причина за смърт могат да се намерят две отделни категории – “умишлено самонараняване”/ “самоубийство” и „психични и поведенчески разстройства“. Тези данни са независими от факта, че при 95% от успешните опити за самоубийство е налично лечимо “психично и поведенческо разстройство”.
Броят на загиналите с посочена причина за смърт „психични и поведенчески разстройства“ за последните години е:
- 2015г. 95
- 2016 г. 90
- 2017 г. няма данни
- 2018г. 78 (до юни месец)
Броят на самоубийствата е :
- 2005г. 982 (при популация на страната към същата 2005г. е 7 712 677)
- 2006г. 977
- 2007г. 902
- 2008г. 939
- 2009г. 868
- 2010г. 859
- 2011г. 763
- 2012г. 872
- 2013г. 720
- 2014г. 722
- 2015г. 677
- 2016г. 666 (при популация на страната към 2018г. 6 997 841)
За периода 2005-2016г. популацията на страната е намаляла с 714 836 души.
Световните тенденции, които не ни подминават
Редица притеснителни изследвания сочат, че един на всеки четири до пет младежа отговаря на критериите за отключване на психическо разстройство до живот, което е свързано с тежко увреждане на социалните роли и / или страдание:
- 11,2 % с разстройство на настроението
- 8,3 % с тревожни разстройства
- 9.6 % поведенчески разстройства.
Преглед на американската и международна професионална литература установява, че средно 17% от младите хора страдат от емоционално, психическо или поведенческо разстройство. Злоупотребата с вещества или зависимост са най-често диагностицираната група за младите хора, последвана от тревожни разстройства, депресивни разстройства свързани с хиперактивност и дефицит на вниманието.
През 2008г. процентът на страдащите от сериозни психични заболявания във възрастовата група 18-25 (7,4%) е бил по-високо от всяка друга възрастова група.
70% от младите хора, които са изпитали някакъв вид проблем с психичното си здраве, не са получили адекватна помощ, показва проучване на The Mental Health Foundation, а според анализ на СЗО трима от четирима диагностицирани с депресия не получават помощ.
Защо е важно?
Влошеното психично здраве драстично намалява трудоспособността, продуктивността, креативността и генерално качеството на живот, както на страдащия, така и на тези около него. Психичните разстройства са страдание. В крайни случаи неглижираното влошено психично здраве може да доведе до самонараняване и смърт. Психичните разстройства в голямата си част подлежат на пълно възстановяване, а в тежките си форми – на контрол.
Отговорността за психичното здраве е в ръцете на всеки един от нас и трябва да знаем, че:
- Не трябва да се страхуваме да говорим за психично здраве по между си;
- Не трябва да се притесняваме или избягваме да потърсим помощ, когато се нуждаем от нея;
- Има към кого да се обърнам, в случай на нужда.
*Нагласите на българите по отношение на вярвания, конспирации и суеверия, март 2018,